Жено слагай масата! Цял ден залък не съм сложил в устата си – само приказки с този и онзи, кафета, още кафета и фалшиви усмивки. Нарежи даже от суджука, да си спомня и аз за какво работя, дявол да го вземе! Ако не е тая вересия от съгражданина министър, щях да си помисля, че вече никой не уважава журналистите. Е да, ако не са такива като него да дават по някой лев на българската медия, съвсем щяхме да западнем. Пък и без политиците новини няма. Ще трябва по цял ден да се главоблъскам и съчинявам кръстословици, хороскопи и да интервюирам светската селска интелигенция.
Я, по този повод сипи и от ракийката, тази на червените. Ех, много е добра! Пък и добра реклама им докара покрай изборите. Що страници изписах в тяхна чест, зарадван от харизаната пачка и сливовицата. Ама те си заслужават хората- като ме уважават, и аз ще ги уважавам. Че кой друг? Онзи независимият ли, дето поне една луканка от учтивост можеше да донесе. Той какво си мисли? Без суджук политик става ли се в тая държава?! Има още много да учи, то ако беше толкова лесно… Той и новият колега – симпатично хлапе, упорито, ама как може насила да си троши късмета? Толкова много за писане, пък той срещу властта ще докладва, кусури ще намира. Това дори в софийските вестници не се случва. И нормално – всеки си пази хляба. А нашият патриот тук справедливост ще раздава. Справедливост няма, му викам аз, има суджук и пари! Няма ли суджук – няма статия, няма реклама – няма и слава, вечна слава за знайните и незнайни управници. Всичко, обяснявам му, е кръговрат – като в природата. Те ни дават – ние сме доволни, ние пишем – те са доволни, читателят чете – и той е доволен. И така до края на света… Неразрушимо е, брат. Нито ти би им върнал парите, нито те биха чели как ги плюеш, нито читателите искат да видят на страниците ни истината. Измъкване няма! Стягай се, момче, пиши каквото трябва, че младата ти женичка, дето те пере и ти чисти, няма да седи гладна.
Като бащица съм му на колегата! И добре, че съм аз, че родителите му явно в ковьоз са го отгледали, та нищо не разбира. А пък то схемата е толкова проста – сещаш се за Големанова, Бай ти Ганя, суджука, медиите …
А.Б.: Всяка прилика с реални лица и събития е напълно случайна!
