Клоунът беше красив и шарен. Обичах го, защото винаги се усмихваше. С красив златен костюм, с маншети и яка и с онази широка искряща усмивка. Гледах го отдолу на горе и мечтаех да порасна и да стана като него. Вярвах му. Той поддържаше детското в мен. С нетърпение очаквах съботите, за да отида и да го видя отново. Веднъж ме хвана за ръката. Неговата беше толкова голяма и топла. Почувствах се...щастлива. Рисувах го, сънувах го и мечтаех! Представях си как минават дните му, колко хубаво е да даряваш щастие и да пораждаш искри в хилядите вперени в теб погледи.
Един слънчев съботен ден, запъхтяна се затичах по стълбите нагоре. Исках да го срещна преди да е започнало шоуто, за да му подаря своята рисунка. Голямата бяла врата точно срещу залата беше открехната. Надникнах през малкия отвор. Иска ми се никога да не бях. В онзи ден, детето в мен изчезна, изгуби се някъде там...надявам се само, където и да е, да не е на тъмно, защото много се страхува от тъмното. Какво видях ли? Видях огледало, в което се отразяваше мъж. Мъжът рисуваше лицето си с помоща на цветна палитра от бой. Клоунът беше един съвсем обикновен човек, но в онзи ден той отне всичко, което имаше едно дете, отне му вярата.
А днес бързам за работа. Време е да облека златния костюм, да надяна маншетите, да сложа яката и да застана пред огледалото, за да нанеса цветния грим върху лицето си. Събота е! Децата ме чакат, а някъде там, може би ще открия и онова малко момиченце, което се изгуби преди години. Но...вие бъдете спокойни. Голямата бяла врата, точно срещу салона е заключена. Никoй нищо няма да види, за това.... ш - ш - шт!
неделя, 25 юли 2010 г.
Нека последния дръпне шалтера
Филмът започна. Явно е български, защото още от първите кадри познах, че действието се развива някъде в Монтана. Екипи на МВР залавят престъпници. Още неясен сюжетът започва да се избистря след първите реплики на един от полицаите: "Това е не просто наглост, това е подигравка с правосъдието и справедливостта". До колкото разбрах заловените са автокрадци и бивши затворници, които в последните години са извършвали отвличания. Измъчвали са хора, режейки пръстите и ушите им. Полицаят твърди, че имат всички необходими доказателства - кръв, ДНК, свидетели.
Трус, писък, болка, смърт. България?! Не! Това е някъде далеч. Но в очите на хората е изписан истински ужас. И отново...по улиците на София една млада жена с микрофон тича след хората и ги моли за малко внимание. Възрастен мъж спира.
- Господине, какво е вашето мнение за кампанията на UNICEF "Да помогнем на децата на Хаити" ? - Мъжът сбръчка вежди и студено погледна право в обектива.
- Аз да помогна? С мойта пенсия от 120 лева 80 от които отиват за лекарства. Както казват само 1.20 ...само! Това е един хляб. Ние нашите деца не можем да опазим, тръгнали сме да спасяваме чуждите.
Остана мълчалив още няколко секунди. След това се обърна и си тръгна. Кадърът завърши с един самотен, бавно придвижващ се старец, които държи в ръката си торба с хляб и неодобрително поклаща наведената си, побеляла глава.
Голяма, зле изглеждаща сграда. Прилича на училище. Над входната врата има табелка ДДЛРГ и понеже явно не всеки знае тази абревиатура, долу на екрана се появи надпис - Дом за деца лишени от родителска грижа. Действието, като че спря. След няколко секунди три деца отвориха голямата дървена врата и се затичаха към изхода. Две момчета и едно момиче. Тръгнаха в различни посоки. Камерата проследи момичето. То стигна до малка, почти срутена къщичка и влезе - сякаш за стотен път. Легло. На леглото мъж, около 50-set годишен. Видя момичето, усмихна се, бръкна в шкафчето до леглото и извади 2 лева. След това доволно разкопча копчето, ципа и свали панталона си. Момичето коленичи. Черен екран и звук на възбуда отекващ в тишината. Надпис "ФИЛМЪТ Е СЪЗДАДЕН ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ". Крах!
Кражби, изнасилвания, убийства, педофилия...светът е голям. Наглост, завист, алчност - дебнат от всякъде. И ако искаме да се спасим трябва да спрем. За това развивайте бушоните и се съсредоточете в нещо друго. Кой знае...спасението може да е съвсем близо и да чака. Да чака онези, които се осмелиха да дръпна шалтера. Все пак Светът е голям. Светът наистина е голям!
Трус, писък, болка, смърт. България?! Не! Това е някъде далеч. Но в очите на хората е изписан истински ужас. И отново...по улиците на София една млада жена с микрофон тича след хората и ги моли за малко внимание. Възрастен мъж спира.
- Господине, какво е вашето мнение за кампанията на UNICEF "Да помогнем на децата на Хаити" ? - Мъжът сбръчка вежди и студено погледна право в обектива.
- Аз да помогна? С мойта пенсия от 120 лева 80 от които отиват за лекарства. Както казват само 1.20 ...само! Това е един хляб. Ние нашите деца не можем да опазим, тръгнали сме да спасяваме чуждите.
Остана мълчалив още няколко секунди. След това се обърна и си тръгна. Кадърът завърши с един самотен, бавно придвижващ се старец, които държи в ръката си торба с хляб и неодобрително поклаща наведената си, побеляла глава.
Голяма, зле изглеждаща сграда. Прилича на училище. Над входната врата има табелка ДДЛРГ и понеже явно не всеки знае тази абревиатура, долу на екрана се появи надпис - Дом за деца лишени от родителска грижа. Действието, като че спря. След няколко секунди три деца отвориха голямата дървена врата и се затичаха към изхода. Две момчета и едно момиче. Тръгнаха в различни посоки. Камерата проследи момичето. То стигна до малка, почти срутена къщичка и влезе - сякаш за стотен път. Легло. На леглото мъж, около 50-set годишен. Видя момичето, усмихна се, бръкна в шкафчето до леглото и извади 2 лева. След това доволно разкопча копчето, ципа и свали панталона си. Момичето коленичи. Черен екран и звук на възбуда отекващ в тишината. Надпис "ФИЛМЪТ Е СЪЗДАДЕН ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ". Крах!
Кражби, изнасилвания, убийства, педофилия...светът е голям. Наглост, завист, алчност - дебнат от всякъде. И ако искаме да се спасим трябва да спрем. За това развивайте бушоните и се съсредоточете в нещо друго. Кой знае...спасението може да е съвсем близо и да чака. Да чака онези, които се осмелиха да дръпна шалтера. Все пак Светът е голям. Светът наистина е голям!
Абонамент за:
Публикации (Atom)