Нека последния дръпне шалтера

Филмът започна. Явно е български, защото още от първите кадри познах, че действието се развива някъде в Монтана. Екипи на МВР залавят престъпници. Още неясен сюжетът започва да се избистря след първите реплики на един от полицаите: "Това е не просто наглост, това е подигравка с правосъдието и справедливостта". До колкото разбрах заловените са автокрадци и бивши затворници, които в последните години са извършвали отвличания. Измъчвали са хора, режейки пръстите и ушите им. Полицаят твърди, че имат всички необходими доказателства - кръв, ДНК, свидетели.
Трус, писък, болка, смърт. България?! Не! Това е някъде далеч. Но в очите на хората е изписан истински ужас. И отново...по улиците на София една млада жена с микрофон тича след хората и ги моли за малко внимание. Възрастен мъж спира.
- Господине, какво е вашето мнение за кампанията на UNICEF "Да помогнем на децата на Хаити" ? - Мъжът сбръчка вежди и студено погледна право в обектива.
- Аз да помогна? С мойта пенсия от 120 лева 80 от които отиват за лекарства. Както казват само 1.20 ...само! Това е един хляб. Ние нашите деца не можем да опазим, тръгнали сме да спасяваме чуждите.
Остана мълчалив още няколко секунди. След това се обърна и си тръгна. Кадърът завърши с един самотен, бавно придвижващ се старец, които държи в ръката си торба с хляб и неодобрително поклаща наведената си, побеляла глава.
Голяма, зле изглеждаща сграда. Прилича на училище. Над входната врата има табелка ДДЛРГ и понеже явно не всеки знае тази абревиатура, долу на екрана се появи надпис - Дом за деца лишени от родителска грижа. Действието, като че спря. След няколко секунди три деца отвориха голямата дървена врата и се затичаха към изхода. Две момчета и едно момиче. Тръгнаха в различни посоки. Камерата проследи момичето. То стигна до малка, почти срутена къщичка и влезе - сякаш за стотен път. Легло. На леглото мъж, около 50-set годишен. Видя момичето, усмихна се, бръкна в шкафчето до леглото и извади 2 лева. След това доволно разкопча копчето, ципа и свали панталона си. Момичето коленичи. Черен екран и звук на възбуда отекващ в тишината. Надпис "ФИЛМЪТ Е СЪЗДАДЕН ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ". Крах!
Кражби, изнасилвания, убийства, педофилия...светът е голям. Наглост, завист, алчност - дебнат от всякъде. И ако искаме да се спасим трябва да спрем. За това развивайте бушоните и се съсредоточете в нещо друго. Кой знае...спасението може да е съвсем близо и да чака. Да чака онези, които се осмелиха да дръпна шалтера. Все пак Светът е голям. Светът наистина е голям!