Няма.. лъжица

Няма.. лъжица 

  Преди около десет години в хитовия филм "Матрицата" господин Андерсън извади личната карта, на която пишеше "11.09.2001". След инцидента голям брой фенове наричаха съвпадението "пророчество". Истинското пророчество във филма се крие зад думите "няма лъжица".
  Нека ви разкажа малко за държавата, в която живея. Всичко започна с идеята, да има за всички. И цялото това "всичко" умря 10 минути по-късно, когато изпълнението на идеята пое обратния път. Дойдоха времената, в които три заплати ти купуват колело, четири - телевизор. Портокали се купуват веднъж в годината. Дори цяла година да пестиш за случая, пак получаваш две кила. Ако отидеш да се оплачеш на близък човек, голям е шанса да са те докладвали точно след разговора. Безплатен билет до Белене. Лъжицата, с която трябваше всички да кусат блага така и не се даде. Трябваше навреме да се спре цирка. Така и стана, след малко повече от 40 години.
  Добре е, че го изгонихме. Имам в предвид от съзнанието си, защото само от там го пропъдихме.
  Усещам, че ви доскучава, затова ще премина към следващата част от сагата. Нов период, същите герои. Имаше много движение в тази част. Предимно навън, предимно на куфарчета, предимно пълни с пари. Тази част ни подготви за следващата: вече не 4, а 400 заплати купуваха телевизор. Телевизор-играчка.
  Но и в този период имаше динамика. Хиляди хора скачаха по площадите, за да не бъдат червени. Така хванах пневмония на три годинки. Нашите събраха 8000 лева и не им достигнаха 16000 лева, за да ми купят най-обикновена американска лъжичка, за да си пия лекарствата.
  Всичко се връща, са казали хората. Влязохме в ЕС и движението от част втора обърна посоката си. Започнаха куфарчетата със зелена подплата да вървят насам, към нашите джобове. Под "нас" разбирайте героите от сагата, защото само те имаха лъжички да ядат, каквото им се даваше.
  А ние? Ние и сега нямаме лъжички. Малко по-малко се опитват да ни нахранят с надежда и действия, ала с коя лъжица да ги кусаме?

НЯМАМ

(за всички, които ще кажат: това не се отнася за мен)

Ами, да. Нямам душа. Не помня кога я продадох, но отдавна ще да е било. 21 грама са си 21 грама, от където и да ги погледнеш. А като се има предвид какво наяждане пада в последно време, направо си е от значение. Вие, хората от народа, знаете само да ни намирате косури. Това сме били обещали, онова сме били казали, за третото сме се заклели, пък нищо не сме свършили. Ама моля ви се! Ние говорим, защото нямаме какво друго да правим. Особено пред камери и публика. Така де, аз това дето имам да свърша, си го върша, но по - на тъмно, по - на скрито. Нямам нужда от точно такава публична изява. То и от вас следизборно нямаме нужда, но трябва ли така очи в очи да ви го кажем? И без това е трудно осъществимо като се вземе предвид нашето нямане на очи, безочието де, а пък и знаем какво мрънкане ще падне ... Все се оплаквате: тегло, мъка, мъка, тегло - 4 години; после уж ни сменяте, а пак се почва: повече мъка, по - малко тегло. Така ли беше? Нямам понятие от тези думи и малко ги бъркам. Но не спирам да се чудя няма ли да свикнете вече? Все едно на нас ни е лесно. Разпити, разследвания, данъчни декларации ... Фирми имаш ли? - Нямам. Имоти край морето? - Нямам. Имоти в планината? - Нямам. Сметки в швейцарски банки? - Нямам. Дялови участия тук и там? - Нямам.
Ето и вие сега. Съвест имаш ли? - Нямам. Така де, имах, ама това беше преди да ме изберат. Сега нямаме нищо общо, не е на мое име. Прехвърлена е на братовчеда на мъжа на сестра ми от втория ми баща. Мога да ви запозная, ако искате. Да. И всичко е законно. Колежката от партията, нали е нотариус, всичко оправи. Документите са изрядни. Оня ден с прокурора бяхме седнали на по малко, та ги прегледа и доволен остана. Той от край време ми повтаряше, че с тая съвест до никъде няма да го докарам, но ето на - вече нямам.

Ледена епоха

Пълзящи хора, застинали хора...скреж е посипала очите им, през които смътно виждат желания огън. Студ е сковал устните им, които не изричат никакви слова...и всички те вперили поглед в огъня. А други се изтягат до него и точно те определят съдбата на първите. Воплите заглъхват в пустошта- те са нечути, стоновете също. Злорадият смях на блажените обаче е чут. Той всява страх и покорство у пълзящите, у застиналите. Скрежта скрива участта на братята ви. Пълзейки вие се лутате без посока в търсене на топлината. Блаженият ви подвежда. Ето виждате искрица и търчите към нея...но вече я няма, пред вас е само мъгла. Няма топлина, чувствате се изгубени, васали на злото. Малко по малко без да усетите скреж обхваща и сърцата ви. Като че ли някой ви е пуснал в катранен казан, а вие се блъскате в него в опит да изпълзите на бял свят. Стъпвате върху главите си, избождате очите си, осакатявате се, драпате по стените на катранения казан. Когато някой успее да излезе от казана, той самият вече е катранен. Той не помага на блъскащите се в него, а ги оставя да продължат скотската си битка и със самодоволна усмивка я наблюдава и й се наслаждава. Той вече се изтяга до огъня. Огъня обаче не може да стопи скрежта по сърцето му.