Ледена епоха

Пълзящи хора, застинали хора...скреж е посипала очите им, през които смътно виждат желания огън. Студ е сковал устните им, които не изричат никакви слова...и всички те вперили поглед в огъня. А други се изтягат до него и точно те определят съдбата на първите. Воплите заглъхват в пустошта- те са нечути, стоновете също. Злорадият смях на блажените обаче е чут. Той всява страх и покорство у пълзящите, у застиналите. Скрежта скрива участта на братята ви. Пълзейки вие се лутате без посока в търсене на топлината. Блаженият ви подвежда. Ето виждате искрица и търчите към нея...но вече я няма, пред вас е само мъгла. Няма топлина, чувствате се изгубени, васали на злото. Малко по малко без да усетите скреж обхваща и сърцата ви. Като че ли някой ви е пуснал в катранен казан, а вие се блъскате в него в опит да изпълзите на бял свят. Стъпвате върху главите си, избождате очите си, осакатявате се, драпате по стените на катранения казан. Когато някой успее да излезе от казана, той самият вече е катранен. Той не помага на блъскащите се в него, а ги оставя да продължат скотската си битка и със самодоволна усмивка я наблюдава и й се наслаждава. Той вече се изтяга до огъня. Огъня обаче не може да стопи скрежта по сърцето му.