НЯМАМ

(за всички, които ще кажат: това не се отнася за мен)

Ами, да. Нямам душа. Не помня кога я продадох, но отдавна ще да е било. 21 грама са си 21 грама, от където и да ги погледнеш. А като се има предвид какво наяждане пада в последно време, направо си е от значение. Вие, хората от народа, знаете само да ни намирате косури. Това сме били обещали, онова сме били казали, за третото сме се заклели, пък нищо не сме свършили. Ама моля ви се! Ние говорим, защото нямаме какво друго да правим. Особено пред камери и публика. Така де, аз това дето имам да свърша, си го върша, но по - на тъмно, по - на скрито. Нямам нужда от точно такава публична изява. То и от вас следизборно нямаме нужда, но трябва ли така очи в очи да ви го кажем? И без това е трудно осъществимо като се вземе предвид нашето нямане на очи, безочието де, а пък и знаем какво мрънкане ще падне ... Все се оплаквате: тегло, мъка, мъка, тегло - 4 години; после уж ни сменяте, а пак се почва: повече мъка, по - малко тегло. Така ли беше? Нямам понятие от тези думи и малко ги бъркам. Но не спирам да се чудя няма ли да свикнете вече? Все едно на нас ни е лесно. Разпити, разследвания, данъчни декларации ... Фирми имаш ли? - Нямам. Имоти край морето? - Нямам. Имоти в планината? - Нямам. Сметки в швейцарски банки? - Нямам. Дялови участия тук и там? - Нямам.
Ето и вие сега. Съвест имаш ли? - Нямам. Така де, имах, ама това беше преди да ме изберат. Сега нямаме нищо общо, не е на мое име. Прехвърлена е на братовчеда на мъжа на сестра ми от втория ми баща. Мога да ви запозная, ако искате. Да. И всичко е законно. Колежката от партията, нали е нотариус, всичко оправи. Документите са изрядни. Оня ден с прокурора бяхме седнали на по малко, та ги прегледа и доволен остана. Той от край време ми повтаряше, че с тая съвест до никъде няма да го докарам, но ето на - вече нямам.