Акция "Клоун"

Клоунът беше красив и шарен. Обичах го, защото винаги се усмихваше. С красив златен костюм, с маншети и яка и с онази широка искряща усмивка. Гледах го отдолу на горе и мечтаех да порасна и да стана като него. Вярвах му. Той поддържаше детското в мен. С нетърпение очаквах съботите, за да отида и да го видя отново. Веднъж ме хвана за ръката. Неговата беше толкова голяма и топла. Почувствах се...щастлива. Рисувах го, сънувах го и мечтаех! Представях си как минават дните му, колко хубаво е да даряваш щастие и да пораждаш искри в хилядите вперени в теб погледи.
Един слънчев съботен ден, запъхтяна се затичах по стълбите нагоре. Исках да го срещна преди да е започнало шоуто, за да му подаря своята рисунка. Голямата бяла врата точно срещу залата беше открехната. Надникнах през малкия отвор. Иска ми се никога да не бях. В онзи ден, детето в мен изчезна, изгуби се някъде там...надявам се само, където и да е, да не е на тъмно, защото много се страхува от тъмното. Какво видях ли? Видях огледало, в което се отразяваше мъж. Мъжът рисуваше лицето си с помоща на цветна палитра от бой. Клоунът беше един съвсем обикновен човек, но в онзи ден той отне всичко, което имаше едно дете, отне му вярата.
А днес бързам за работа. Време е да облека златния костюм, да надяна маншетите, да сложа яката и да застана пред огледалото, за да нанеса цветния грим върху лицето си. Събота е! Децата ме чакат, а някъде там, може би ще открия и онова малко момиченце, което се изгуби преди години. Но...вие бъдете спокойни. Голямата бяла врата, точно срещу салона е заключена. Никoй нищо няма да види, за това.... ш - ш - шт!