Последният да дръпне шалтера!

Мъж, облечен в черни дрехи. Слага на ръцете си черни ръкавици, част от костюма, който облича за да върши отговорната си работа. Не му е никак лесно- трябва да дърпа конците на толкова кукли. А те са тъй малки, нищо не разбират. Само в неговите опитни ръце оживяват, под строгия му контрол учат и израстват. Той е като техен баща- дърпа конците на своите питомци и създава изкуство, постига успехи, аплодисменти, похвали. А куклите, нищо неподозиращи, играят на музиката, която им пуска, говорят с неговите думи. Но разбира се, те са част от едно голямо представление. Или по-скоро цирк, маскарад.
Директорът им ще ги награди за добрата игра, но само морално. Все пак са просто кукли. Той ще ги заведе на фестивал в Европа, на международна сцена. Разбира се, ще избере само най-добрите и послушните, а именно тези, чиито конци се дърпат най-лесно. А те ще го последват навсякъде, защото нямат сила да се откъснат от примката, която отдавна е увила вратовете им.
Куклите се радват сякаш това е първото им представление. Директорът е отдал огромна чест именно на тях да представят трупата, дори театъра на големия фестивал. Те дават всичко от себе си- репетират до зори, денонощно шият костюми и рисуват декори. Подготовката им е достойна за събитието. Но техният наставник и ръководител не е с тях сега, трудят се сами. Той е твърде зает да урежда двама свои приятели с черни ръкавици. Те не участват в представлението, но искат да се разходят, да видят "Европата". Пък и идването им с трупата не е трудно постижимо, нали куклите са изкарали достатъчно пари за да пътуват аванта поне петима "директори".
Приготовленията свършват. Идва ред и на великото събитие. Фестивалът е грандиозен и толкова добре организиран, че всички са възхитени. Куклите въодушевени, пиещи сила от светлините на прожекторите, изнасят най-доброто си представление. Завесата пада и започват бурни аплодисменти, но актьорите остават скрити. Покланя се само директора. Потрива доволно ръце. Питомците му за пореден път са си свършили добре работата. Доказателството за това е в джоба му- тлъста пачка приходи от билети. Доказателства има и във вестниците, които с големи букви славят името на театъра и неговия директор.
А куклите?! Както вече казах, те са просто част от едно голямо представление. Но на мен не ми се гледа тази гнусна пиеса. Излизам от залата, а последният да дръпне шалтера!