(Таитянски пейзаж) ... Зима в Таити

Мислили ли сте си някога за Таити? Развлечения, безгрижие, радост, усмивки... Познат пейзаж. А мислили ли сте си тогава за зима в Таити? Невъзможно казвате, че е, нереално. Противно на всички природни закони. Смятате, че не съществува. Но не и аз.

Фактите:
По последни данни България е на второ място в Европа след Русия по брой изоставени деца. Общият брой на децата, отглеждани в медико - социални домове, е около 9000. За първите два месеца от 2009г. в домовете във Варна са приети 46 деца, в Плевен - 21, в Шумен - 12, в Перник - 10, в Стара Загора - 9, в Хасково - 8, във Враца, Монтана, Добрич, Ямбол - по 7 и така до общо 200. А кой месец сме сега?
Повечето от тях са изоставени още в родилните отделения. Лекарите от големите АГ болници казват, че имат поне по едно такова бебе на седмица. По данни от проучвания около 96% от институционализираните деца имат поне по един жив родител; родителите на близо 70% от изоставените бебета изобщо не ги посещават, а 20% ходят в дома един път седмично. До преди малко повече от година джобните, отпускани от държавата за сираци, са варирали между 3 и 6 лв. на месец. От Февруари 2009г. тази сума е увеличена десетократно, достигайки все още абсурдно ниския размер от 30 лв., или левче на ден.

Държавата:
Емилия Масларова, Министър на труда и социалната политика, изтъква, че проблемът не е приоритет на нейния ресор, но прави изказване, което определя като "вик за помощ". Останалите държавници упорито мълчат. Все пак сега е време за избори и сираците не са ничий приоритет, тъй като повечето от тях нямат нужната възраст за право на глас.

Аз:
Аз не мога да ви опиша каква е зимата в Таити, но всяко едно от тези 9000 деца може. Те живеят в домове с абсурдното име "Майка и дете". Но къде са всички тези майки, оставили бебетата си на произвола на съдбата или още по - лошо - на произвола на държавата. Държава, в която бизнесмените се самоопределят като патриотични и социалноотговорни. Камарата на строителите заедно с дарители били създали "известния" клуб "Приятели" и са ремонтирали, санирали и подпомогнали 18 дома за деца. Никъде обаче не се споменава, че има още 64 такива, чиято съдба не е така благосклонна. Браво, "Приятели"!
Всички ние, като част от вечно недоволното общество, се чувстваме длъжни да критикуваме дори тези деца. Оплакваме се, че просят по улиците и не си даваме сметка колко малко искат те. Не, те не търсят парите ни. Единственото им истинско желание е нашето слънчево и топло Таити да стане и тяхно. Как може да имаме очаквания от тях, когато не сме им дали нищо? За всички тези деца детският, както и нормалният свят, не съществува. В навечерието на абитуриентската си вечер те се взират в обявите по социални и трудови младежки борси, защото, завършвайки училище, те остават на улицата. Изоставени и отритнати, те се примиряват с вечно студения и злобен свят на тяхното зимно Таити.

P.S. :

Любопитен е фактът, че известният художник Пол Гоген също е сирак. И действително е изтласкан от вълните на живота до бреговете на Таити, където рисува считаната за най - значима негова картина със заглавие "От къде идваме? Кои сме ние? Къде отиваме?"
А мислили ли сте върху това?

май. 2009г.