Панаир на суетата

 Две девойчета ходеха на зиг-заг из тълпата и се блъскаха в хората наляво и надясно. Те се кискаха при всеки неодобрителен поглед, отправен от случайните им мишени. А навалицата се простираше докъдето погледа им стигнеше. Всички се тълпяха около абитурентите...
 Две майки се смееха, викаха, триеха сълзи и се опитваха да разучат фотоапарата. На мама абитурента завършваше. А трябваше да се снимат костюма, дамата, букета, колата и всяко камъче, на което специалният зрелостник стъпваше със специалните си обувки на още по-специалния ден...
 Две каки се подсмихваха на подминаващата ги колона. Завършваха техните братя, сестри, братовчеди и те не можеха да изпуснат всички подробности – около роклите, букетите, прическите и колите. Но най-важни бяха самите дами. Коя чие гадже беше, от колко време бяха заедно, списъците им с прежни гаджеда и всякаква друга информация от жизнена необходимост. Обувките ли забравих? Те едва се виждаха от роклите, но не бяха никак маловажни...
 Две лели наблюдаваха своите племенници. Мамини благи. Час преди бала бяха щедро поздравени със солидна парична сума. Но нали е еуфория, нали е кулминация на щастието в досегашния живот на младежите – парите нямаха значение. Но пък значение имаха гаджетата. Е виж го каква дама си е взел тоя! Ама пак не е като онази на племенника – не е толкова хубава, тъй като нейната прическа...
 Две вчерашни абитурентки наблюдаваха своята конкуренция. Ама тия не се оказаха толкова шумни, колкото бяха те. И дамите не бяха толкова хубави – та само им виж прическите. А, и най-важното: гаджетата. Тия кавалери никакви кавалери не бяха. Техните гаджета...
 Две баби... двете бабички не бяха на бала. Двете бабички бяха пред гроба на Маги. Около тазгодишния бал тоя-оня подхвърли това-онова, че завършвал именно нейния випуск. Нейния випуск без три момичета – две зад решетките и една в гроба. Това бе равносметката на суетата. Същата суета, която по това време имаше празник и манифестация в своя чест. Въпреки гнусната й проява преди пет години, тя не отврати хората, тя не бе занемарена.
 Поне за бабичките не бяха важни гаджетата – за тях бе важно внучето ум, но пък само за тях бе така. Нали са отживелици – те и техните интереси, които по никакъв начин не се свързваха с джипове и натруфени рокли. Отживелица стана и историята на две осмокласнички, удушили своя приятелка от ученическа завист. Това бе от онези истории, които вдигаха много шум, но пък за кратко.
 Добре, че не се застоя много, че току-виж сме извлекли някаква поука от всичко това. Можехме без да си искаме да видим другата страна на света – не лъскавият панаир, който ни е пробутван ден след ден; не и лъксавия панаир, втълпяван ни от всички като нещо съществено, а нещо по-реално, нещо по-животинско.