Балът като слон с розови гащи

Моята приказка започва тривиално. Всяко малко момиченце мечтае да стане принцеса. Иска да отиде на бал с идеалния принц, облечена в розова рокля. И така мечтите се менят и идва време за истинския бал, когато принцесата си избира най-мускулестия и фрашкан с пари съученик, а пък тя се облича в най-секси и разгърдената рокля, която намери в бутика.
Цял живот гледаме света през розовите си очила. Разхождаме се по подиума в лъскавите си парцалки и се залъгваме, че сме много яки. Защо обаче забравяме детските си мечти? Защо изобщо мечтаем, щом парите са всичко?
И след многото блянове за най-невероятната вечер се сещаме да се погледнем в огледалото и да заключим, че вместо принцеса в розова рокля сме слон в розови гащи.
Да, действителността е различна-за едни розова, за други черно-бяла. Но да се върнем към слона. Какво точно символизира това симпатично животно? То е просто една голяма животинка с добродушен характер, която може да прегази всеки по пътя си, извисявайки се над всички.
Всеки мечтае да е недостижим, но в какво се изразява това величие? Не в умствено или нравствено извисяване над другите, просто всеки слон си вири хубота по-нагоре, докато не му се завърти свят и не падне на земята.
Айнщайн е казал, че мечтите са по-важни за духовното извисяване на човек, дори от науката. Ала възвишена мечта ли е да си принцеса в пародията на „Пепеляшка”. Днес нейната приказка може да се разкаже с няколко думи: 50 лева разходи, каляски маркови, дворци и палати.
Играем си с природата, изменяме ценностите си и се превръщаме в ненаситни за пари материалисти. Живеем розовия си живот и всеки ден обуваме новите си слонски гащи. За следващия си въпрос няма да Ви питам, защото няма смисъл. Въобще цялата приказка е една измислена от мен пиеса разиграваща се всяка година в края на май.
Според някои може би си говоря пълни глупости, но на мен ми е интересно да пиша и драскам каквото се сетя. Всеки ми казва да си изградя стил, ала на базата на какво?- на видяното, надали. Обичам розовото, но не бих се появила като натруфена торта пред цяла Враца.
Изводите и поуките от моята приказка са ясни за тези, които гледат през собствените си очи, тези с розовите очила едва ли разчитат текста. Все едно- аз съм доволна от себе си, какво ме интересуват другите?