Професия журналист

Ани Заркова – вестник Труд, заплашена от цар Киро, залята с киселина по поръчка на неизвестен поръчител, прекият изпълнител - оправдан поради невменяемост; Маргарита Михнева - уволнена от доста телевизии, заплашвана от шофьора на Славчо Христов, разболява се от рак след това; Васил Иванов - Нова телевизия, заплашван след разследването на нотариалната мафия и продажбата на имоти без знанието на собствениците им, домът му - взривен; Асен Йорданов – вестник Монитор, нападнат на улицата в Бургас след публикации за незаконни строежи по южното черноморие и Странджа; Мартин Карбовски - Отечествен фронт, вестник Стандарт, заплашван след предаването за педофилите в детските домове и още преди това след предаването за делата на депутата Кузов, засега здрав и работещ, срещу него се води дело за клевета, макар съдът да признава Кузов за виновен; Миролюба Бенатова – БиТиВи, заплашвана след излъчването на материала срещу Красимир Горсов (баща на Емануела Горсова); Петромира Кирчева, Калин Кошкошев – екип на БиТиВи, нападнати по време на заснемане на репортаж за нередности на чейндж бюро в Дуранкулак, строшена техника, бити хора, пълно бездействие на гранична полиция;
А до тук нищо за провинциалните, не дотам известни журналисти.
През 1995 г. в защита на журналисти на митинг излизат около 40 души. Колко жалко.
Член 39. от Конституцията на Република България гласи: Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Според член 40. от Българската Конституция, печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Уви.
Днес пред журналиста стоят множество въпроси без отговор. Един от тях е:”Дали си заслужава да правя всичко това, за да чакам някой ден да наритат и мен по подобен начин?” Защото за да си журналист, трябва да си достатъчно добър. Дори достатъчно не е достатъчно. Трябва да си най-добрият. Или поне един от най-добрите. А с какво се прави репутация? С какво се печелят привържеността на простия неук народ и омразата на отрепките във висшето общество? Определено журналистът не трябва да мълчи. Та той, според закона, е напълно свободен да говори. А за свободата.. тя е правото на избор, без страх от последици. Но тя означава и отговорност. Отговорността върху достоверността на информацията.
Не вярвам, че абсолютно никой от гореизредените журналисти не си е давал сметка за възможните по-нататъшни действия, но може би това е цената на успеха.
Нека оставя настрана жълтите вестници и списания с милионните им спекулативни статии и другите с цел уронване на нечий престиж, за сметка на друг. Говорим за национални медии, факти от българския обществен и политически живот, факти, разобличаващи престъпността, факти за криминалнопроявени лица, забравени факти и... забранени факти. Факти, отварящи очите на хората и съответно портфейлите на изобличените, способни да налеят джоба на някой, доказал се в последствие невменяем, за да сложи края на тая цялата смешна идилия и народен потрес. И за да предизвика нов такъв.
Колко струва истината и дали си заслужава цената на риска на човешкия живот?