Интернет убива

 Докато ходех към училище се разминах с група петокласници. Бяха петима на брой и всички се бяха скупчили около едно доста едро за възрастта си дете, което проведе следния монолог пред събеседниците си:
 -И той ъ-ъ-ъ, само им вика, че ъ-ъ-ъ,а-а-а <пауза>, вика им...
 А после изпуснах нишката на разговора, тъй като продължих по пътя си. Смисълът на разговора ми убягна и удивен от фиологическите способности на момчето, аз се чудех до края на деня за конструкцията, която то използва. Но следващия ден се оказа ден за отговори.
 Случи се да имам нулеви часове и отново засякох младото момче, което имаше доста масивна фигура за крехките си години. Стори ми се, че бе по-едър от прежния ден. Той отново бе оглавил своята дружина, този път със състав от осем момчета.
 Явно бе дошло време да се разпределят по някакъв начин. Аз очевидно не разбирах тяхната йерархия, но все пак ще се опитам да пресъздам част от разговора:
 -Ти вече не си гугудка, ти си цяла свиня малоумна.
 Явно тук имахме някакво повишение
 -Коту тебе ли бе, шопар мръсен!
 -Абе глиган! Коч мършав – отдаде му чест главатаря
 -Макя ти е била нерез, бе!
 Очевидно имаше ритуал при повишението. Обърнах внимание на това, че с изключение на овена, всичко се завърташе около свинете (Sus domestica както ги наричаме ние). Тъй като нямаше как думата да се приложи в буквалното си значение в този случай, аз набързо прерових съзнанието си за фигуративната й употреба в българските език и фолклор.
 Тя се използваше като символ за хора, които бяха прекалили с алкохола в дадена ситуация, което явно бе съчинено с цел константа обида към свинете в ежедневието ни. В други краища на славната ни страна „свиньо”, „нерез” и „шопар” бяха нарицателни за хора, които системно употребяват прекомерни количества алкохол (като боза).
 Но тъй като това бяха ученици и бе практически невъзможно да консумират алкохол, всичко бе потопено в мистерия за мен. В удивлението си аз реших да попитам пълничкия вожд за уменията му в експресионизма, които бе проявил прежния ден и символистичното майсторство от днес. Исках да го разпитам за употребата на свинята като символ и дори може би малко за тяхната йерархия.
 -Добър ден – започнах аз.
 -А?
 -От къде черпите символистичните си умения? В колко книги намерихте...
 -О-о-о! Я книги не чета. Не’ам време за глупости.
 -Он Кенефа да чете не мо’е сигурно – добави повишеният от гугудка на цяла свиня, макар и без внушителен умствен капацитет.
 -А откъде черпите своята информация?
 -А тизе си?
 -Моля Ви, трябва да ме просветите в това майсторство на словото. Кой е Вашият учител? Кой Ви научи на всичко това?
 -Интернет.

Авторска Бележка(А.Б.): Извинявам се предимно за липсата на „и” с ударение, което бе заместено с „й”, но просто докато набирах текста нямах такъв символ.