So...

18:55. Вторник. 26 април. 2011. За някои този час съвсем не е без значение, връщайки се с година назад във времето. А за тези, които не знаят за какво иде реч - жалко. Но, да. Подготвях се да "опъна един тигел" по "пробива", за да посетя едно място. Мен тема не ми трябва. Особено с тия хора... някои знаят как е, а за останалите - твърде жалко. Но беше леко и приятно. А ако се върна две години по-назад... но, не. Тези, които не знаят за какво иде реч - жалко за тях. Останалите си знаят. И темите, за които разбрах от Чачо - и те не ми трябват. Някой беше казал, че за да си добър "писач", трябва да се настройваш на всякаква вълна и да пишеш не това което искаш, а което е удачно. Или може и да не е това, абе, някакви неща от този сорт -така и не запомних. Веднага си казах "Еми, не, няма как да стане."
И пиша за каквото си искам. Ама не точно, някак е емоция, някак сигурно е глупаво да я изразявам и се въздържам. Носталгия, бе. Спомени. И "Вечерница" и на бири във "Вили". Още пазя едни картонени подложки... за тези, които се сещат - супер! За останалите - много жалко.
Барбекютата за еднократна употреба са намалени в "Кауфланд", да знаете. (Това не е реклама.) Те ще си се сетят хората.
И по фас след това. Който се сеща - евала, дължа му цигара! :) Останалите - тютюнопушенето вреди сериозно на вас и на другите около вас! На някои навредихме, ама те си ни обичаха и миришещи на цигари.
Когато печелиш нещо - губиш друго. Равновесие да има.
"Добър вечер, здравейте! Ние само ще си оставим нещата в шкафа!"
Не е като да го удариш от масата, ама тия дето са били там - знаят как е!
Сега се чувствам някак по-добре. Сигурна съм, че и тези, които знаят за какво става въпрос гледат с една идея по-мило сега.
Аз съм добре! Не съм мръднала. Чат-пат ми хлопа дъската, ама то е нормално.
Държах се, ама ще сведа главица и ще си кажа всичко, да знаете.
Ама някой друг път, че сега отивам до Младежкия на разходка.