...

Беше студено, тъмно, тихо. Асфалта беше мокър и стъпките й отекваха в тишината. Оглеждаше се, забързваше крачка, после задъхано спираше за секунди и пак. От време на време някой луд минаваше с бясна скорост включил дългите фарове. На никой не му правеше впечатление самотната жена. Уплахата и личеше от километри, можеше да се подуши. Тя знаеше чудесно къде се намира, сякаш това беше нейният дом и все пак...беше уплашена. Една от колите спря. Някакво ауди, черно на цвят. Вратата на мястото до шофьора се отвори от вътрешната страна. За миг се поколеба, но се качи. Отидоха в близкия мотел. Когато светлината погали лицето й се забелязаха синините и белезите. Черният й чорпогащних беше целия надран, високите й червени обувки бяха накаляни и мръсни, спиралата и очната линия се бяха растекли и стигаха дясното крайче на устните й. Красивите й устни, изписани с черен молив и боядисани с червено червило бяха разцепени в средата. Деколтето й беше дълбоко, блузата къса, полата кожена с ниска талия почти 2 педи над окървавените й колена. Освен белезите по лицето, които никоя пудра и руж не могат да скрият тя имаше белег от секцио и около 3 сантиметров на дясната гърда – от нож. Влязоха в стаята, седнаха един до друг на леглото. Тя се разплака, а той я прегърна.
-Моля те, мамо, прибери се у дома.
-Не мога синко, обичам те до болка, но не съм те отглеждала 28 години, за да разбера накрая, че синът ми е убиец.
-Мамо, татко почина. Разболя се от мъка, след като ти си тръгна.
Тя мълчеше. Сълзите се стичаха по бузите й, буца беше заседнала в гърлото й, всичко се беше сринало. Малко след това пъхна ръка в лявата чашка на сутиена си извади от там пари и му ги подаде. Може би му се сториха недостатъчно. Може би му трябваха повече за малко бяло, всъщност какво значение има каква беше причината. Факт е, че той е преби. Удряше я непрестанно и толкова силно, докато не изгуби съзнание. След това разкъса блузата и, смъкна сутиена й...нямаше нищо. Тя му беше дала всичките си пари. Остави я в локва кръв на пода на мотелската стая. Просто си тръгна.