Сиси - Earth's Hell

Тъмно е. Някой горе се усмихва. Гръмовержецът Зевс хвърля мълнии на земята. Страшно е. Навън гърми. Пак остана сам. Всеки изминал ден е по-непредсказуем от предишния и по-мрачен от следващия…

10. Обичаме се, а след това си обявяваме война – “студена” или “ на топло в Африка”, все е война.
9. Мразим се, но след миг вече ни няма.
8. Убиваме, а след това съжаляваме, че не сме убивали достатъчно.
7. Изчезваме като прашинка в бурята и само “героичните” ни действия остават след нас.
6.Днес ни обичат, утре наказват. Днес сме силни, но това няма значение, утре някоя атомна бомба ще се погрижи и за нас.
5. Не, не ни е страх – оръжието е сила. Ще победим себе се, но не и инстинкта си за убиване.
4.Ние винаги съдим другите – сега те нас съдят, упрекват ни… а ние искаме само свобода и демокрация.
3. Ще горим в Ада, но поне ще избягаме от “земния ад”.
2.Светът е наш, ние сме бъдещето. Виновникът ще бъде наказан.
1. По – близо от всякога, така близо, че чак се страхуваш… Толкова близо и толкова далече…

БУМ!....

Тъмно е. Ад ли е или е рай, не знам, ала тъмно е. Победител ли съм или победен, не знам, ала тъмно е. Дали имаше смисъл? – това да мислят оцелелите. Аз знам само, че е тъмно… и занапред ще е така.