Сватбата на Дявола

Шумът от затварянето на вратата събуди Франк. В стаята вече бе нахлула дневната светлина през големия прозорец. Франк забеляза един мъж по хавлия, който му ровеше из гардероба.
–Спокойно, Джим, никой не те гони. Закъде бързаш? - попита Франк с пресипнал глас.
–Няма как да не съм под пара, днес е сватбата на Кейти и Майк, не помниш ли? - отговори другият мъж, продължавайки да рови из гардероба. - Хиляда работи трябва да свърша. Е, ако ме поканиш под завивката за още приключения като снощните, може да отложа някои ангажименти. - допълни той подсмивайки се.
–Време е и аз да ставам. В живота никой не те чака да се излежаваш. - промърмори Франк протягайки се и в този момент му звънна телефонът. - Дори когато си си взел почивка, пак те търсят от работа. - изнегодува той и отказа разговора.
Джим вече се бе облякъл. Той беше слаб, висок мъж, около метър и деведесет, с руса коса, зелени очи и къса, заформена брадичка под устата, която изглеждаше като обърната буква "Т". Франк беше пълната му противоположност. Мургав, чернокос, с тъмни, дълбоки очи и набола брада. Гласът на Франк беше доста по-плътен от този на Франк.
–Отивам да взема костюмите от химическото чистене и ще отида при Майк след това да му помогна с подготовката за вечерта. - обясни Джим и се запъти към вратата.
–Довечера ще проведем много важен разговор. - заяви Франк. - Чао засега!
–Добре. - отвърна Джим без да имаше идея за какво става на въпрос. - Чао, слънце!
Джим слезе по стълбите на първия етаж и преди да стигне входната врата бутна една ваза. Обърна се да я вдигне и забеляза една малка кутийка, която се е криела зад цветята. Отвори я и видя един изчистен, но въпреки това много изпипан и елегантен пръстен. Джим не успя да прикрие усмивката си, остави пръстена и излезе.


–Мамо, искам още едно пържено яйце. - примоли се с детското си гласче момченцето.
–Ако ти дам още сега, няма какво да ядеш за обяд. - отвърна майка му поучително, а в тонът й се забелязваше примирение, сякаш не й беше за първи път да съобщава подобно нещо. - Шон, намери ли старите дрехи от последната сватба?
–Пуснах ги в пералнята, после ще ги изгладя и са готови. - отговори цветнокожият мъж, усмихвайки се щастливо на съпругата си. - Бети, успя ли да намериш подарък за младоженците?
–Една стара съученичка ми даде малко пари в заем и купих един красив порцеланов сервиз. Спокойно, добри приятелки сме и каза, че мога да ги върна когато имаме възможност.
–И аз имам добра новина! - заяви Шон. - Ела отвън замалко!
–Трябва да накърмя малката. Ще дойда след малко. - каза Бети.
–Чакам те на вратата.
Шон дояде един сандвич, който намери на печката и излезе от стаята привидно ентусиазиран.
Къщата им не бе много уютна. Въпреки това имаше спалня, една малка стая, хол, кухня, която беше приодена и за трапезария, и едно коридорче. Навсякъде беше задръстено с предмети от всякакво естество. Учудващо, къщата бе задоволително чиста и атмосферата, макар леко под напрежение, беше весела и приветлива.
Бети излезе отвън. Пред нея беше спрян един черен, лъскав Кадилак.
–Шон, какво е това? - попита недоумяваща Бети.
–Знаех си, че ще ти хареса. Шефът ми я даде за деня. Сега ще си точно като Пепеляшка, а аз ще съм твоят принц.
Бети целуна Шон по бузата.
–Ти винаги си бил моят принц, глупчо. Само не ме карай да объвам стъклени обувки! - каза тя шеговито.
–Да тръгваме, милейди! Изглади дрехиет и ела, ще те чакам вътре.


–Днес времето ще бъде слънчево и топло, с температури над нормалните за месеца. Очаква се да се запази такова и през идните няколко дни. Това беше прогнозата за времето, останете с рекламите по...
Мъжът изключи пплазмата и се прозя дълбоко.
–Ставай, Джил, навън е прекрасен ден!
–Кайл, знаеш, че обожавам да се излежавам. - отговори сънено блондинката. - Само още пет минути!
Кайл целуна жена си и стана от леглото.
–Отивам да направя закуска.
–А аз те обичам колкото от тук до луната и обратно!
Джил се разсъни, стана по нощница и отвори огромният прозорец, който откри гледка към невероятно просторен двор с езеро, в което плуваха няколко лебеда и куп водни лилии. Жената си пое дълбоко въздух и влезе в тоалетната. Не минаха и пет минути и дамата се разпищя с викове от радост.
–КАЙЛ! КАЙЛ! - викаше тя по стълбите. Кайл се подаде от долният край на стълбището с точилка в ръка и бойна стойка.
–Кой? Къде? Какво? Как? - заразпитва объркано мъжът.
–Шест години! - проъдължаваше все така на висок тон блондинката. - Шест години чакахме и най-накрая се случи! Бременна съм!
Долната челюст на Кайл сякаш падна за миг до пода. След това устата му се изкриви в смущаващо широка усмивка. Той вдигна съпругата си, целуна я десетина пъти и се затича към входната врата. В бързината не успя да натисне дръжката на бравата и се блъсна във вратата. След това излезе и извика с цяло гърло:
–ЩЕ СТАВАМ БАЩА!
Той се върна при жената, целня я още няколко пъти и каза:
–Принцесо, ти ме направи истински щастлив! Ела да те нахраня й тръгваме за сватбата! - Кайл взе Джил на ръце и я понесе вътре.


Две топли устни събудиха момичето. Тя отвори очи и видя две други срещу нейните.
–Днес е големият ден, съкровище. Събуди се! - каза Майк на булката.
Кейти целуна страстно бъдещият си съпруг и каза с паднал глас:
–Щастлива съм да си до мен. Искам завинаги да бъде така.
–Ще бъде, мила, днес ще ти се заклея. Отивам да взема едно хапче за глава, сигурно имаш нужда. Снощи с дамите сте попрекалили.
Мъжът стана и излезе от стаята. До жената имаше полупразна бутилка уиски. Тя я погледна, пресегна се, постави ръка върху шишето и го бутна в кошчето до шкафа. След това стана да се облича. Отвори гардероба, в който имаше един куп дрехи - рокли, поли , блузи, панталони. На долният рафт имаше десетина чифта обувки. Кейти без особен ентусиазъм грабна една от роклите и я облече. Дълга, изчистена, цвят - пепел от рози. Майк се върна с един омлет и чай в поднос, както и хапчето за глава.
–Сигурна ли си, че искаш още днес да отидеш?
–Ще се омъжвам днес. Кога ще намеря по подходящ момент да поема по пътя на промяната?
–Права си. - каза щастливо Майк. - Приятелите ни ще ми помогнат с останалата част от организацията. Клубът на анонимните алкохолици е в близост до ресторанта. Като свършиш, ела при нас, ще можеш да преоблечеш роклята и ще започнем церемонията. Излизам да подготвя нещата. До скоро, съкровище!
Майк излезе от къщата и запали колата. На мястото, където щеше да се състои сватбата, вече трябваше да го чакат другите три семейства. Кейти също излезе навън.


–Какъв чудесен двор има този ресторант, нали, Шон, Бети? - попита Джим.
–Здравей, Джим! - отвърна Бети. - Мисля, че няма по прекрасно място от това, сякаш Господ сам го е създал и човешка ръка не го е пипала.
Дворът бе изключително просторен, с късо подстригана трева. Пъстри островчета от цветя във всякакви цветове бяха пръснати по цялото място. Многобройните цъфнали череши хвърляха шарена сянка и придаваха откъснатата от цивилизацията атмосфера на двора. Наистина човек можеше да се заблуди, че кътчето е дело на Майка Природа , единствено Кадилакът на Шон подсказваше, че девствеността на двора е заблуда.
–Още някой ли има тук? - попита Джим гледайки колата.
–Само ние сме. - отвърна Шон.
–Шефът му е поверил колата си за днешното събитие. - допълни Бети.
–Ясно. - отвърна Джим. - Здрава машина.
Чуха се гласове. Франк, Джил, Кайл и Майк също се появиха. Кайл не успя да се сдържи и още с пристигането си се обади:
–Хора, ще ставам баща!
–Това е страхотно! - Отвърнаха тримата в един глас.
–Честито Джил! Знам колко много чакахте. ИЗглежда деняят е прекрасен за всички ни. - допълни Бети.
Джим се усмихна на Франк. Той пък му отвърна с усмивка и леко недоумение.
Времето на сватбата премина в подреждане, чистене, сервиране и други задължения. Десетина минути преди началато всичко беше готово и оставаше само да изчакат Кейти. Изглеждаше, че освен трите семейства, отчето и персонала, друг никой нямаше да присъства.
–Отивам да посрещна булката. - оповести Кайл. - Все пак съм кум.
–Тогава аз ще ти открадна съпругата заедно с малкия. - пошегува се Майк. - Все пак е кума.
–Как така "малкия". Момиченце ще е. - допълни джил и удари на майтап младоженеца по рамото.
Шон и Бети се заговориха за собствените си чада, а Джим подхвана с Франк темата за дълголетието при двойките с и двойките без деца.


Кайл застана на входа назаведението и запали една цигара. Тъкмо се наслаждаваше на разсейващия се във въздуха дим, когато някакъв глас го извади от уединението.
–Споделете някой долар с мен, а аз ще споделя мъдростта си с вас.
Кайл забеляза един нисък, възрастен и измършавял слепец пред себе си.
–Благодаря ти, приятелю, но животът ми в момента е чудесен. Не се нуждая от съвет. - отряза го Кайл.
Мъжът подуши въздуха около себе си като куче.
–Подушвам цигарен дим. Защо пушиш, щом всичко при теб е наред?
–Просто се наслаждавам на порока си. Не съм светец, но успявам да се контролирам.
–Разбрах. - промълви старецът. - Изглежда човекът, който чакаш е вече тук. Нека господ бъде с теб!
Човекът пое по своя път. Кайл се обърна и видя Кейти, която се бе разбързала към стаята, в която щеше да облече роклята си и да доизпипа тоалета си. Кайл забеляза пот по лицето на жената, което бе притеснително бледо.
–Кейт...
Девойката влезе в съблекалнята. Кайл отиде да съобщи на всички, че булката е пристигнала.
–Кейти е тук, влезе да се преоблича. Не изглеждаше особено добре обаче.
–Как така? Ще мина да я проверч. - загрижи се Джил и се затича, подмятайки русите си коси над стегнатата талия.
–Грижовна майка ще излезе от нея. - каза Майк.
Шон и Бети още обсъждаха малчоганите.
–Искаше да поговорим за нещо сериозно. - пренасочи Джим разговора си с Франк.


–Мисля, че ще е по-удачно да го проведем след сватбата.
–О, но, Франк, сега е най-подходящият момент. Извинявай, че развалям изненадата, тази сутрин съвсем неволно отрких пръстена.
–Аз...
–Франк, това е толкова мило и романтично, и...
–Аз срещнах друг човек, Джим. Жена. Това, което си открил е годежният й пръстен. Сгодихме се, Джим.
–Но, как..
–Съжалявам, трябваше по-рано да ти призная. Връзката ни беше хубава, но беше грешка. Това не съм аз. Прости ми! Прости ми и че ти развалям празника. Тръгвам си.
Франк наметна сакото си, изниза се до колата и изчезна. Джим остана закован на място, с леко отворена уста и празен поглед. Коремът му се сви на топка и прехапа устни. В този момент го обвземаше яд от наивността си и същевременно самотата и тъгата започнаха бавно да го задушават.
Джил хвана дръжката на бравата, отвори вратата и влезе. Вътре беше тъмно, единствено светлината от едно малко прозорче осветяваше част от помещениетп. Кейти сеше в булченската си рокля на един стол. Държеше чаша с червена течност, а на масата имаше една цяла бутилка. Беше подпряла главата си на един пистолет.
–КЕЙТИ! - изкрещя Джил.
–Знаеш ли, много евтини бил, много лесен за употреба и винаги вършел работата качествено. Чудесен модел. - говореше със спокоен, ала леко завоалиращ глас, булката.
–Кейти, не прави глупости! Нали идваш от клуба, реши се да се промениш. Сега ще се жениш. Помисли и за Майк! Нямаш нужда от..
–Само алкохолът ми остана верен. - прекъсна я Кейти с пиянския си глас. - Нямам нужда да споделям с идиоти в някакъв си клуб. Нямам нужда да се женя за някой си. Всичко, което ми е нужно, е в ръцете ми. А сега ще отпия - заяви тя и отпи от чашата, която държеше в едната си ръка. - А сега ще...
–Не, Кейти, не отнемай живота си! Не бива да...
Изтрелът онеми стаята. Тя падна на земята и алената й кръв обагри русите й коси. Очите й замръзнаха. Оловното топче отпрати и двете души.
–Казах ти, че никой друг не ми е нужен. Всичко, което ми трябва е тук, в мен.
Кейти избухна в зловещ смях. Вратата се отвори и вътре влязоха останалите заедно с двама униформени, които явно са били в близост и са отреагирали моментално на шума от изстрела. Единият полицай хвана и отведе булката пред очите на Майк.
–Извикайте линека! Някой! - разкрещя се с треперещ глас Кайл и очите му се насълзиха. - Миличката ми тя!
Той падна на колене до съпругата си и стисна студената й ръка. Не успя да сдържи тъгата си и сълзите му закапаха по тялото й.
Майк се беше вцепенил и се взираше в мястото, където завари съпругата си преди да я отведат. Мозъкът му се бе изчистил от мисли и сякаш по своя воля не позволяваше умът му да заработи. Единственото, което бе останало у него, бяха емоциите. Тъга и обърканост. Не можеше да повярва, че всичко това наистина се бе случило.
Джим се беше отдръпнал в един ъгъл и бе затворил очи, и сложил ръка на устата си. Бети се бе свлякла на земята, запушваше ушите си с ръце и ридаеше неудържимо. Шон тъкмо позвъня на бърза помощ. Другият униформен се приближи до Шон и Бети.
–Защо? - запита, без да очаква отговор, Бети. - Защо, г-н полицай, трябваше така...
Полицаят сложи белезници на Шон.
–Ама какво правите? - попита тя с недоумение.
–Арестуван сте за кражба на кола. Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
–Но това е недоразумение. Шефът му я е дал назаем, нали Шон? Кажи им!
Шон гледаше смутено в земята и не обелваше дума.
–Шон! - затрепера гласът на Бети и очите й отново се напълниха със сълзи.
–Обичам те, Бети!
Полиаят отведе тъмнокожия и остави Бети сама в ужасната стая със съкрушените Кайл, Майк и Джим. Линейката пристигна, докторите разбутаха хората и отделиха Кайл от Джил. Единият от тях провери пулса на девойката, но поклати отрицателно с глава. Покриха тялото й с черна завивка, качиха я на носилката и изчезнаха.
В този момент някой хвана Кайл за рамото.
–Силният шум ме доведе тук. Споделете някой долар с мен, а аз ще споделя мъдростта си с вас!
Кайл беше изгубил всичко живо у себе си. Той просто бръкна в джоба си, извади сто долара и му ги остави в ръката.
–Благодаря ти, чадо! Понякога животът ни изправя пред такива трудности, че напълно губим възможността да видим пътя пред себе си. Аз съм роден сляп. На осемдесет и три години съм и през целия си живот съм вървял напред и съм се борил да продължа, макар и никога да не съм виждал пътя. Дори на тази възраст ми е все още невъзможно да разбера защо, но съм уверен, че е така - животът е прекрасен. Понякога ни се иска да се разделим с него и оставаме без вяра. Именно тогава трябва да я запазим и да продължим напред. Нека Господ е с теб, чадо!
Старецът излезе от стаята. Майк застана до Кайл и сложи ръка на рамото му. Кайл кимна. Джим подаде ръка на Бети да се изправи и й изтри сълзите.
Кайл някак събра сили и промълви:
–Да вървим!
Четиримата излезнаха заедно. А стаята остана зад тях, все така мрачна и пуста.