Повърната пица

Добре, започвам, време му е вече на този блог да получи един от проникновените, мъдри, изящно написани текстове, които навремето ни впечатляваха в малката грозна стаичка на третия етаж във врачанския младежки дом.
България, бъдещето, бесни кучета край кофите за смет, обществото, управляващите, малцинствата, лютеница, story telling в купето на пътуващ в тъмната безкрайност влак, дума, три думи, още три, средната – пирон (с главни букви), не, това вече сме го говорили, чувство, чувственост, чичковите червенотиквеничковчета, чичо Мито за онова момче Барбуков и Вратарчето Гошо, Бойко, кон, бял кон и на него – Бойко, заеби, и от тия нищо не става, една позната кръсти кучето си Моли, ей, мноо трозни кучета в тия молове, бе! Наесен идват избори, иначе сега е Пролетта на българските сериали. Например – Столичани в повече (а, не, не съм го гледал – това беше заради преброяването). А кашкавала – ах, какъв кашкавал имаше едно време – 15 лева килото! От мляко, казва министърът. В смисъл? Този от 15 лева – сега, а онзи от едно време – от мляко. Те така!
И какво от това? Текстът ми прилича на повърната пица, ако се загледаш в нея ще разпознаеш цялото ми меню – това, дето съм го погълнал, пиейки от от помията, дето Нета и медиите ни пробутват за новинарски поток. И що ли го пия изобщо? Преди малко четох нечии напъни на тема „Турция в Европейския съюз?“. Помия ви казвам! Статията това, а коментарите под нея, дето уж са обществено мнение, те и помия не са - лайна! Не ща да пия това. И пица не ща! Отивам да си сипа една ракия и да чета Исмаил Кадаре. Той знае повече за Турция. И не само.
Всъщност не текстът ми, цялата ни държава, битието ни в големите шибани градове, в по-малките – също, е една повърната пица. По селата – там битие няма, некак си. Но пък е чисто.
Затова –
ще вдигна думите на трупчета
ще ползвам кратки фрази
и то – когато няма как без тях.
Очаква ме забравеният път през долината, по който хората минават рядко. И после - остро по пътеката към хребета. Зад него е поляната, миришеща на билки, където няма никой!