"Зеленото е любимият ми цвят" - казвам аз, взимам парите и поглеждам човека зад мен. Много съм любопитна. Завирам си носа навсякъде, където един нос може да се побере. "За този месец ми е последната смяна, но след празниците може би пак ще дойда" са думите ми преди да тръшна вратата.
Работя като изпращач. Не се смейте. Водя дечицата до вкъщи след училище.
Крачейки по улицата, подритвам малките камъчета в краката на другите минувачи и ако погледът ми се срещне с нечий друг, се усмихвам привидно срамежливо. Спомням си за първият ми ден на тази работа.
"Тук спираме. Момче развързва една булонка от оградата на музея, а тя мигом започва да гони врабчетата. Появява се стопанката. Тя започва да лае злобно по булонката, докато булонката лае злобно по пернатите. Момчето се усмихва доволно. Близо до музея един свири на гайда, а друг продава близалки, заради които момченце дърпа майка си, а друга майка дърпа момченцето си. Разваляли зъбите. Малко детенце сяда на една пейка и залюлява висящите си крачета. Просяк и друг просяк се карат за терен. Едно улично куче носи баничка, а една божа кравичка се е обърнала нагоре с краката. Дядо с бастун се спира до гайдаря, а той започва да му играе кючек в ритъм с пискливите звуци. Минувач се кръсти, а друг се спъва. Петокласници се бият на спирката, а шестокласнички пушат цигари в близкото кафене. Жена простира гащите си на терасата, а мъж излиза на бизнес среща. Едно перце от гълъб пада бързо, в такт със стъпките на пешеходците. Момиче и момче се прегръщат влюбено".
Хората ме гледат странно.
"Вече е зелено. Време е да пресичаме" - казах тогава и хванах сляпото момиче за ръка, за да преминем през улицата.
сряда, 27 април 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Първият ми негативен коментар.
ОтговорИзтриванеНе ми хареса текста. Ти си знаеш, Мише, че няма нищо лично :]
Оригиналност, история, игра на думи, дори си плювнала по доста темета (петокласници, шестокласници, дядовци), но е лекичък текста. Пирон не успях да открия, мисля, че и замисълът беше, да няма такъв. Просто една лекичка историйка, но не мисля, че е открояваща се. Много умело разказана, но какви твой неща сме чели.. :)
Може и грешно да съм я разбрал. И в двата случая - поздрави и спорно писане! :]
Знаех си, че трябва да направя пояснение. :) Аз го виждам през друга призма, далеч от плюенето. Става въпрос за елементарното, това, на което не обръщаме внимание - умението да виждаш, да гледаш, макар и обикновените неща... и това, че има хора, които не виждат, никога няма да видят света около тях, а истината е, че можещ да съзреш толкова неща просто докато чакаш на един светофар. :)
ОтговорИзтриванеТова не пречи да е слаб текста, де :)
Ахам, ясно. Препоръчвам ти филма "Peaceful Warrior". Ще взема и аз да го изгледам още веднъж.
ОтговорИзтриванеНа мен ми хареса точно заради елементарното "Едно улично куче носи баничка, а една божа кравичка се е обърнала нагоре с краката. Едно перце от гълъб пада бързо, в такт със стъпките на пешеходците." аз съм с палец за този текст!
ОтговорИзтриванеИзвън контекста: в блога става красиво, много красиво. нови текстове, коментари, обсъждане, чувствам се супер имам предвид в блога съм буквално В НЕГО! :)