Малко за живота

  Днес денят е пълен с живот. Слънчево е, навън е пълно с хора. Деца, студенти, пенсионери, майки с деца, всички се радват на хубавото време. Едно момче раздава флаери, а момичето, което си взе от него, се усмихва щастлива.
  Стоя на прозореца и им се радвам. Предната вечер и аз си взех флаер с промоция в дискотеката. Голямо шоу - танци, познати, питиета. Сега съм с махмурлук. Така е в живота, понякога хубавите неща искат жертви.
  Така е и с ученето. Като стана на въпрос за него, се сетих за колегите. Вчера пихме бири до факултета и двама ни поканиха на рожден ден. С другите се разбрахме днес да излезем за подарък. Ще пушим по една цигара и вече ще сме решили "къде", "кога" и "как". Събираме парите, отиваме и купуваме. В живота много неща се получават, стига да вземеш решението.
  Реших все пак да им се обадя, след като се нахраня. Вкъщи има пиле с ориз, но го ям за трети ден. Ще си купя бургер да разнообразя. Далеч не е здравословен - има пържено, сосове, бог знае какво месо, но пък е убийствено вкусен. Понякога си позволяваме умишлено да напарвим лош избор. Нима това ни прави лоши хора?
  Докато размишлявам, се сещам, че и едно друго момче гледа в момента през прозореца. Това момче си има свое име и свои преживявания. Казва се Илиян. Илиян е душата на компанията. Винаги усмихнат, винаги се шегува и винаги е готов да изпие една бира с теб. Но не и сега. Сега гледа през прозореца и си мисли за всички тези хора, радващи се навън на живота. Чуди се, дали не може да ги помоли само днес да не пушат. Само днес да не пият в дискотеката, да не купуват подаръци, да ядат вкъщи, вместо бургера в заведението. Да не отидат на кино или да не играят билиярд. Само днес да се лишат. Заради него. Илиян е на 20 години и в момента гледа през стъклото и се чуди, ще стане ли на 21. За него утре може и да не дойде. Животът е и такъв. Без да те пита, без да те чака да се подготвиш, ти съобщава, че утре си отива.
  Илиян има злокачествен тумор в главата с разсейки. Той има нужда от помощта на всички онези хора навън. Той има нужда и от моята помощ, има нужда и от твоята. Да се жертваме днес и да му върнем усмивката! Да вземем едно решение и да му дадем втори шанс! Да направим днес правилния избор и да му върнем, и на него, правото на такъв.
  Стоя на прозореца и гледам отражението си. Виждам, как с нищо не съм по-различен от него. Виждам себе си и се питам: "Ами, ако бях аз?"